Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
вторник, 13 май 2008 г.
Цвете за Гошо....
Не е истина колко много познати лица може да види човек на такива събирания. Хора, които да поздравиш със здрава прегръдка; хора които познаваш бегло и с които разменяш само няколко бързи думи или дори само усмивка; хора, които си виждал по подобни събития и само виждаш с усмивка и се чудиш дали и твоето лице им е познато, както на теб тяхното е; хора, които познаваш косвено и се учудваш, че можеш да видиш на такива мероприятия; хора, които знаеш, че ще видиш само по такива мероприятия.
събота, 19 април 2008 г.
Кой на грешника вината взе?
Ти - замък от пясък,
ти - не вик, а крясък.
Кой чу за страстта ти,
Кой на грешника вината взе?
Ти - поглед захвърлен,
ти - време измислено,
за да запази тайно споделеното,
като дете... като дете...
"Ноемврийски Ден" - P.I.F.
Кой довечера ще е в Маската???
Обичам ги.
сряда, 19 март 2008 г.
Искаш ли да намериш някой...
... който е в захарта роден
Ревю форева...
edit: Васо е един от най-красивите мъже в България. Бихте ли му дали 42 години?
Ревю форева...
edit: Васо е един от най-красивите мъже в България. Бихте ли му дали 42 години?
събота, 9 февруари 2008 г.
08 - 02 - 2008
13:10h
23:30h
без коментар
Proekta e priet s otlichna ocenka.
Pozdravi J.D***v
23:30h
Ревю, Маската, Студентски град....
без коментар
понеделник, 17 септември 2007 г.
It was great but... so what?
If your pager don't vibe
Then you'll know it's me
Vacation's over, don't take it personally
It's only "uh-uh"
It don't mean nothin'
Hot summer "uh-uh"
A little sweet somethin'
Lose my number
Heat of the moment
It was great, but
So what?
It don't mean nothin'
Its only "uh-uh"
сряда, 12 септември 2007 г.
Моят Коледен подарък

Нали няма да е много нахално, ако поискам това за Коледа? А за наближаващият ми рожден ден (само след 8 месеца).
*без думи*
Честно - винаги съм обожавала периода "вижте ме, приличам на Майкъл Хътчинс", който Дейв налагаше около времето на "Walking In My Shoes". Има нещо в мъжете с дълги коси, зависимостта от наркотици и годините, посветени на секс и алкохол....
Момичетата може и да не си признават, обаче винаги ще си падат по "лоши момчета"Забранявам на Дейв Геън някога да остарява! Предлагам да го пише в конституциите на всички държави по света!
Here we go again.....
INXS - Strangest Party
Welcome to the strangest party baby
It's like we're staring at the sun
Everybody's got their invitations
Hopin' that you're gonna come yeah
These are the times
Times
These are the crimes
Crimes
What are we waiting for
What are we hating for
You're part of the solution
Or part of the problem
You're gonna have to dance with one
You're giving up on
The future honey
I'll count you out of having some
Here comes the rain
Yeah here comes the rain yeah
These are the times
These are the crimes
What are we waiting for
What are we hating for
Wash away the rain yeah
Into the blue sea yeah
These are the times
These are the times
вторник, 28 август 2007 г.
Simply Red
Имам цял куп любими песни.
...
И като казвам любими имам предвид любими. Такива, към които наистина съм привързана.
...
Песни, които ме отнасят на места, които съм посетила, често визуализирайки аромати на хора, които свързвам с тях. Буквално. Не знам как по-точно да опиша усещането.
...
Тези песни винаги могат да бъдат намерени да мируват в плeйлиста, позиционирана на най-видното място на монитора ми.
...
Песни които никога, ама никога никога не се премахват от mp3 плейъра ми.
...
Тези, които ме познават, знаят че аз без музиката си не мога. И че най-милото нещо, което могат някога да ми подарят е асоциация с песен.
Някои от най-най-най-любимите ми песни могат да бъдат намерени в долната група в livejournal, повечето от тях в комплект със съответните им видеоклипове, които най-безсрамно съм откраднала от youtube.com
http://community.livejournal.com/lip_sing/
Има обаче една особена категория от песни, които са ме впечатлили предимно и основно с видеоклиповете си.
Тях съм ги дебнела в онези години, преди интернет да ми чукне на вратата, въоръжена с дистанционно и празна видеокасета. Хубави времена бяха, между другото. Още се чудя какво ли стана с VJ-я Том на MTV....
Днес романтиката е убита от появата на youtubeи подобните му, които набъбват с часове и заради наличието ми хищническите ми инстинкти за дебнене на подобни неща в последно време доста са ръждясали....
Обаче няма да тръгна да се оплаквам я. Все пак песента, която е на дневен ред днес е само на едно кликване с мишката разстояние. Става въпрос за Симпли Ред и "The Air That I Breathe", която ме спечели преди години заради невероятния си клип. Няма шега - този клип е в личният ми топ 3 на най-прекрасните и идейни неща, които съм виждала.
Може би, защото съм го виждала толкова малко пъти, че даже не трябва да ги броя на пръсти. Или защото съм била малка и тогава ми е направил впечатление. Сцената с рибката например.
Прекрасна песен, невероятен клип.
Ами......:
И като казвам любими имам предвид любими. Такива, към които наистина съм привързана.
Песни, които ме отнасят на места, които съм посетила, често визуализирайки аромати на хора, които свързвам с тях. Буквално. Не знам как по-точно да опиша усещането.
Тези песни винаги могат да бъдат намерени да мируват в плeйлиста, позиционирана на най-видното място на монитора ми.
Песни които никога, ама никога никога не се премахват от mp3 плейъра ми.
Тези, които ме познават, знаят че аз без музиката си не мога. И че най-милото нещо, което могат някога да ми подарят е асоциация с песен.
http://community.livejournal.com/lip_sing/
Има обаче една особена категория от песни, които са ме впечатлили предимно и основно с видеоклиповете си.
Тях съм ги дебнела в онези години, преди интернет да ми чукне на вратата, въоръжена с дистанционно и празна видеокасета. Хубави времена бяха, между другото. Още се чудя какво ли стана с VJ-я Том на MTV....
Днес романтиката е убита от появата на youtube
Обаче няма да тръгна да се оплаквам я. Все пак песента, която е на дневен ред днес е само на едно кликване с мишката разстояние. Става въпрос за Симпли Ред и "The Air That I Breathe", която ме спечели преди години заради невероятния си клип. Няма шега - този клип е в личният ми топ 3 на най-прекрасните и идейни неща, които съм виждала.
Може би, защото съм го виждала толкова малко пъти, че даже не трябва да ги броя на пръсти. Или защото съм била малка и тогава ми е направил впечатление. Сцената с рибката например.
Прекрасна песен, невероятен клип.
Ами......:
вторник, 14 август 2007 г.
Депеш парти....
Всяка година по средата на Август ми се случват три неща:
Ама всяка година (е... последното само последните 3 години). Обикновено на първо нищо не мога да направя и 4-5 дена се спаружвам като краставичка. На второто също нищо не мога да направя, но често си преглеждам стари немски списания с красиво окрасени коледни дръвчета, и си обещавам следващата Коледа да е хубава и снежна (обикновено не се получава).
За три също обикновено нищо не става. Стабилна Депеш компания има в Пловдив, доколкото знам. И за Бургас съм чувала, но така и не движа в техните среди. А и не искам, ако трябва да съм откровена. Обикновено си обещавам, като се занеса за Студентски да организирам нещо... Пак не се получава, макар голяма част от колегите ми да нямат много против Депеш. Те нямат против, ама и едва ли знаят повече от 10 техни песни.... *въздишка*
Тази година също ме тресе Депеш манията. Най-лошото е, че сега на 17-ти е обявено някакво Депеш парти в местен клуб. Обаче.... бас ловя, че няма да успея да убедя абсолютно никой да дойде с мен и ще си направя силна Депеш вечер вкъщи..... Ама няма да е същото..... :(
*мрън*
1) Тъжно ми е, понеже лятото скоро свършва.
2) Искам да е студено, да има сняг и украсено коледно дърво.
3) Искам да съм си в Студентски и да организирам домашно Депеш парти.
Ама всяка година (е... последното само последните 3 години). Обикновено на първо нищо не мога да направя и 4-5 дена се спаружвам като краставичка. На второто също нищо не мога да направя, но често си преглеждам стари немски списания с красиво окрасени коледни дръвчета, и си обещавам следващата Коледа да е хубава и снежна (обикновено не се получава).
За три също обикновено нищо не става. Стабилна Депеш компания има в Пловдив, доколкото знам. И за Бургас съм чувала, но така и не движа в техните среди. А и не искам, ако трябва да съм откровена. Обикновено си обещавам, като се занеса за Студентски да организирам нещо... Пак не се получава, макар голяма част от колегите ми да нямат много против Депеш. Те нямат против, ама и едва ли знаят повече от 10 техни песни.... *въздишка*
Тази година също ме тресе Депеш манията. Най-лошото е, че сега на 17-ти е обявено някакво Депеш парти в местен клуб. Обаче.... бас ловя, че няма да успея да убедя абсолютно никой да дойде с мен и ще си направя силна Депеш вечер вкъщи..... Ама няма да е същото..... :(
Абонамент за:
Публикации (Atom)
