събота, 29 декември 2007 г.

Положих мечтите си пред Твоите нозе.


Но аз, бидейки беден, имам само своите мечти. Положих мечтите си пред Твоите нозе. Стъпвай нежно, защото моите мечти са в нозете Ти.
Екуилибриум, 2002



Да имах избродираните Райски дрехи,
украсени със златиста и сребриста светлина,
сините и потъмнелите, и черните дрехи
на тъмнината и светлината, и здрача.
И бих положил дрехите пред твоите нозе:
Но аз, бидейки беден, имам само своите мечти,
положих мечтите си пред Твоите нозе,
стъпвай нежно, защото стъпваш по моите мечти

Уилям Бътлър Йейтс
Желанието на Аед за Райските дрехи



Всичко тръгна с издирването на някакво качествено клипче с музиката на "Реквием за една мечта" и по-специално Summer Overture...
А това беше причинено от първичното ми объркване от факта, че някои хора харесват новата песен на Бритни Спиърс. А, да, да не забравя - Бритни има нова песен.
Но, както си върви приказката - "всички пътища водят в Рим"... И по този (на)писан закон много бързо стигнах до Екуилибриум. И това клипче:



Тоя звук обаче не върви нещо с филма. Тъй де, Крисчън най накрая спаси света, нъл тъй? Трябва да си призная, че докато гледах Екуилибриум искрено се надявах да свърши тъмно и грубо като "Brazil"... Ама това е друга тема. Както и да е, сетих се за най-любимия ми видеоклип на Екуилибриум:
Equlibrium, Numb (Linkin Park).




Всъщност е ли? Numb е нещо много агресивен - само битки, битки, битки.... Хубаво връзва се с края на филма, ама е ли тоя филм само за красивия си Холивудски край? Хм. Май това повече му отива:



Обичам ги Линкин Парк. И само като си помисля, че цялото търсене на клипове, което свърши с техни песни беше инициализирано от Бритни Спиърс....

Както и да е - весело посрещане на Новата Година.

петък, 14 декември 2007 г.

За свободата и разни други зависимости


I try to call but I don't know what to tell you
I leave a kiss on your answering machine
Oh, help me please
Is there someone who can make me
Wake up from this dream?

Spending my time watching the days go by
Feeling so small, I stare at the wall
Hoping that you are missing me too


Имам нужда от домашен уют и усещане за свобода...
В последните няколко месеца забелязвам интересна тенденция не само в собственото си отношение към света (или в съответното отношение на света към мен), но и на това на обкръжението си. (От кога пък станах толкова важна, че даже и "обкръжение" да си имам... смяяях, смях)

Явно е сезона на зависимостите. Зависимост от цигари. Зависимост от някой определен човек. Зависимост от алкохол. Зависимост от хубава музика. Финансова зависимост.... И каквато още се усетя....

В този ред на мисли (което май беше много грешен израз, но карай да върви), определено ми идва нуждата от усещане за свобода.
Усещането, което имам м/у юни и юли. Неописуемо с думи.
Както казваше някога (а сигурно и още го казва), един мой познат - "a picture is worth a thousand words".
Това, естествено се отразява и с музикално оформление, ама.... Песните сякаш само ми напомнят за прекрасното лято, което е отминало, а не за прекрасното усещане за независимост/свобода/щастие дори.

Та, какво разбирам под свобода: