Положих мечтите си пред Твоите нозе.

Но аз, бидейки беден, имам само своите мечти. Положих мечтите си пред Твоите нозе. Стъпвай нежно, защото моите мечти са в нозете Ти.

Екуилибриум, 2002

Да имах избродираните Райски дрехи,
украсени със златиста и сребриста светлина,
сините и потъмнелите, и черните дрехи
на тъмнината и светлината, и здрача.
И бих положил дрехите пред твоите нозе:
Но аз, бидейки беден, имам само своите мечти,
положих мечтите си пред Твоите нозе,
стъпвай нежно, защото стъпваш по моите мечти

Уилям Бътлър Йейтс
Желанието на Аед за Райските дрехи

Всичко тръгна с издирването на някакво качествено клипче с музиката на "Реквием за една мечта" и по-специално Summer Overture...
А това беше причинено от първичното ми объркване от факта, че някои хора харесват новата песен на Бритни Спиърс. А, да, да не забравя - Бритни има нова песен.
Но, както си върви приказката - "всички пътища водят в Рим"... И по този (на)писан закон много бързо стигнах до Екуилибриум. И това клипче:

Тоя звук обаче не върви нещо с филма. Тъй де, Крисчън най накрая спаси света, нъл тъй? Трябва да си призная, че докато гледах Екуилибриум искрено се надявах да свърши тъмно и грубо като "Brazil"... Ама това е друга тема. Както и да е, сетих се за най-любимия ми видеоклип на Екуилибриум:
Equlibrium, Numb (Linkin Park).

Всъщност е ли? Numb е нещо много агресивен - само битки, битки, битки.... Хубаво връзва се с края на филма, ама е ли тоя филм само за красивия си Холивудски край? Хм. Май това повече му отива:

Обичам ги Линкин Парк. И само като си помисля, че цялото търсене на клипове, което свърши с техни песни беше инициализирано от Бритни Спиърс....

Както и да е - весело посрещане на Новата Година.

За свободата и разни други зависимости

I try to call but I don't know what to tell you
I leave a kiss on your answering machine
Oh, help me please
Is there someone who can make me
Wake up from this dream?

Spending my time watching the days go by
Feeling so small, I stare at the wall
Hoping that you are missing me too

Имам нужда от домашен уют и усещане за свобода...
В последните няколко месеца забелязвам интересна тенденция не само в собственото си отношение към света (или в съответното отношение на света към мен), но и на това на обкръжението си. (От кога пък станах толкова важна, че даже и "обкръжение" да си имам... смяяях, смях)

Явно е сезона на зависимостите. Зависимост от цигари. Зависимост от някой определен човек. Зависимост от алкохол. Зависимост от хубава музика. Финансова зависимост.... И каквато още се усетя....

В този ред на мисли (което май беше много грешен израз, но карай да върви), определено ми идва нуждата от усещане за свобода.
Усещането, което имам м/у юни и юли. Неописуемо с думи.
Както казваше някога (а сигурно и още го казва), един мой познат - "a picture is worth a thousand words".
Това, естествено се отразява и с музикално оформление, ама.... Песните сякаш само ми напомнят за прекрасното лято, което е отминало, а не за прекрасното усещане за независимост/свобода/щастие дори.

Та, какво разбирам под свобода:

I'll tell you in another life...

... when we are both cats.

Vanilla Sky е един от филмите, които трябва да престана да гледам. Или поне не толкова често, колкото в момента...

Все по-често и по-често се хващам как ме вълнуват разни големи, екзистенциални въпроси за света, вселената, че и за всичко останало... (ех, таз ирония... някой ден ще ми изиграе жестока шега)

• За отношенията между половете и неразбирателствата им.
• За отношенията вътре в половете и неразбирателствата им.
• За това защо котките не се обожествяват в днешни дни по тези географски ширини.
• За Щастието.
• За Любовта.
• За Смисъла.
• За Късмета.
• За приятелите и свойството им да ти забиват нож в гърба, точно когато не очакваш.
• За приятелите и свойството да се завръщат в живота ти, точно когато изобщо не очакваш.
• За доверието между хората и причините, заради което то се губи.
• За тайните, които си казваме.
• За тайните, които не умеем да пазим.
• За самочувствието и нуждата някой отвън да ни признае.
• За това кога точно един човек може да стане толкова важен за теб, че да си готов и в през ада да влезеш минеш за него.
  

...
И за още много други подобни (и не точно) теми.

"Какво е щастието за теб, Дейвид?"

Разговор с маниакално депресиран личен компютър

Скъпа Силвия,

Осъзнавам, че да гледаш треатата част на Карибски Пирати докато навън бушува жестока буря може да бъде изключително вълнуващо.

Бурята от екрана определено изглежда много по-реална, когато през прозореца се виждат и чуват истински светкавици и гръмотевици. И че поройният дъжд определено допълва атмосферата.
Вчера гледа първата част, докато навън беше топло и слънчево и това ти развали удоволствието, нали?


НО!!!!

Случайно да забеляза, че имаше един кратък момент, с един особено неприятен токов удар, заради който се изключих? *ОХ*

Така че, моля те, моля те, не ме използвай повече докато навън бушуват бури.

Благодаря ти.


С обич,
Твой личен персонален компютър,
Марвин.

----------------------------------------------


Скъпи Марвин,

Твоето предназначение е да ми служиш. Ако обаче, по някакъв начин успееш да умреш по време на буря, това ще означава, че глупавата ти стара видео-карта най-накрая е предала Богу дух и най-накрая ще имам причина да я сменя. Така че, моля те, бъди добър компютър и когато си включен - работи.

Благодаря ти.


С обич,
Твоя собственичка,
Силвия.

---------------------------------------------

Скъпа Силвия,
Много ме радва да разбера колко много ме обичаш и как държиш на моето здраве. Радва ме също да разбера колко много обичаш видео-картата ми.

НО!!!!! Не пропускаш ли дребната подробност, че ти всъщност имаш нужда от мен, поне докато ти минат изпитите и последното нещо, което ще направиш е да тръгнеш в пороите навън и да търсиш нова видео-карта, ако старата реши да се изпържи сега, докато пишеш мислите ми?

Моля те, имай милост.

Благодаря ти


С обич,
Твой личен персонален компютър,
Марвин.

---------------------------------------------

Скъпи Марвин,

Определено имаш право.

Благодаря ти

С обич,
Твоя собственичка,
Силвия.

---------------------------------------------

Скъпа Силвия,

Осъзнаваш, че имам право и продължаваш да ме държиш включен?


С обич,
Твой личен персонален компютър,
Марвин.

---------------------------------------------

Скъпи Марвин,

И с това имаш право.


С обич,
Твоя собственичка,
Силвия.

---------------------------------------------

Скъпа Силвия,

Иска ми се да умра сега.
Честно.
Дори и само за да докажа, че съм прав.


С обич,
Твой личен персонален компютър,
Марвин.


---------------------------------------------
Скъпи Марвин,

Обичам те.

С обич,
Твоя собственичка,
Силвия.

and if we're good, we'll lay to rest...

... anywhere we want to go.

Малко ми е едно такова... водоравно....
Може би няма да е нечестно да обвиня настинката, която ме е налегнала, но дори не чувствам нужда да се оправдавам.

Във връзка с горното, вчера за първи път през целият ми съзнателен живот отидох на лекар, чувствайки се като парцал без да изляза с бележка за антибиотик в ръка. Последният път (което, между другото беше началото на Август) даже ми изписаха двойна доза.

Разглеждам си стария проект по WWW - зарибява ме да му експериментирам с цветовете и sql заявките... Губя време, признавам си.

Изчетох си лекциите по ИИ. Намерих няколко малки, но досадно дразнещи грешки в тях. Включително и във връзка с теста на Тюринг, "the Chinese Room" и разни други глупости. Знам, че се заяждам, ама човек без работа....




... забележка: във връзка с разджиткването на онзи проект по WWW.
По някое време това лято получих предизвикателството за един много конкретен детайл, свързан с базови познания по html, php и работа със символни низове добре де и малко sql, ама като се замисля оригиналното задание не изискваше sql. Тогава ми се стори доволно елементарно и не си направих труда да си играя с него. Днес, от нямане какво да правя седнах и го доизкусурих до последният детайл.... Интересно ми е човека, хвърлил ръкавицата с колко от проблемите, с които аз се сблъсках се е сблъскал, как ги е заобиколил и за колко време.... Обаче, естествено няма да го попитам.

Keep Stalking

.... след списъка с клипа на "Sometimes All I Need Is The Air That I Breathe" и великата снимка на Мадона с котката, идва ред и на следващото ми завоевание...

Около 2 години се боря да открия нейна снимка. Естествено, че я намерих, това все пак съм аз :)

Определено руса я харесвам повече, но не съм аз човека, който да прецени. Бързо я познах, макар да съм я виждала само веднъж (ок, два пъти, ама тогава подминах него, камо ли да загледам нея) и то с черна коса (и двата пъти)...

Има вкус, не може да му се отрече....


... А Winamp нетактично избра "Nothing Compares" на Sinead O'Connor. Хайде, дано я е забравил.

Сутрин, детски чиста...

... Най-добре да се посрещне с чаша прясно изстискан грейпфрут.












А ако е съчетано и с палмово дръвче, просто не виждам място за оплаквания :)

Ами ако....

В последно време доста се замислям за т.нар. "паралелни вселени"... Може би трябва да виня този филм, но ако трябва да съм честна и напълно откровена пред себе си, корените на този интерес се крият още в ранното ми детство, когато в невинна възраст изчотох "онзи" разказ, който още не мога да намеря кой и какъв беше, но като цяло се съсредоточаваше върху недостатъците на Аристотел велики.... Ала бала... Обаче е адски силен разказ.

Както и да е, доста време ме гложди мисълта, че някъде там, неопределено къде, живее онази "аз", която взима правилните решения, и за която шефката се грижи да е щастлива.

И винаги ми е било криво, гледайки на живота си като на несполучлив опит. Както когато играя NFS и се опитвам да подобря рекорда си и знам, че за целта не трябва да се удрям никъде. В момента в който се удариш, какво правиш? Спираш и почваш наново.... Е, аз съм тази, която е продължила каузата си. И знае, че смисъл няма.... А някъде там, живее "правилната" моя версия и взима правилните решения....

Този филм поставя нещата така, както ги вижда Косьо. И както аз се опитвам да си налагам да ги виждам в последно време. Никога не знаеш какво печелиш, когато губиш. И никога не знаеш какво губиш. Няма как да знаеш. Няма как да знаеш КАК трябва да се развие живота ти; няма как да имаш база за сравнение....


И все пак, чувството, че нещо не е както трябва остава....

Понякога искам да имам една Мая, която да ми казва какво има да става. Но дори и така пак, нищо не се променя.

Обаче от това не ми става по-лесно.

Понякога е много трудно да знаеш какво е щастието.

И все пак, все пак, предпочитам да знам.

Малко нумерология

Основно предимство да притежаваш най-шарената студентска книжка в курса си, е че винаги, винаги винаги успяваш за отрицателно време да я локализираш в купчината от студентски книжки. За съжаление моята е вече сносно износена, имайки предвид, че по някакви неведоми пътища (или както се казваше по "системно програмиране" за работата на ядрото - "по вълшебен начин") успях да додрапам до финалната права. :)


Освен че притежавам най-шарената студентска книжка, аз мога да се похваля и с един от най-здравите факултетни номера....









И за капак на всичко преди около две години станах и горд собственик на едно от петте най-интересни билетчета в София:

Петя Дубарова

ПОСВЕЩЕНИЕ

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Толкова допирни точки имаме с Петя, че чак се плаша. Жалкото е, че чисто егоистично ми се иска да е жива днес, за да мога да й стисна ръката и да я попитам как точно е загърбила Пер. Ако изобщо е успяла...

Обичам те, Петя

Прекалено е късно за връщане. По-близо сме до отсрещния бряг.

Антон: "Накъде е брега? Прекалено навътре сме!"
Винсент: "Отказваш ли се?"
Антон: "Прекалено сме навътре!"
Винсент: "Отказваш ли се?"
Антон: "Не!"
...
Антон: "Как успяваш, Винсент? Как си се справил с всичко това? Трябва да се връщаме."
Винсент: "Прекалено е късно за връщане. По-близо сме до отсрещния бряг."
Антон: "Какъв отсрещен бряг? Искаш и двамата да ни удавиш ли?"
Винсент: "Искаш да научиш как съм се справил ли? Ето така се справих, Антон. Не спестявах сили за обратното плуване."

из "Гатака"

Старата песен на нов глас...

Хайде, време е добрата стара Силвия, която някога си заслужи прякора "вечната опозиция" а и след това "мрънкалото" да се изяви за пореден път...

Промяната като нещо позитивно

Всъщност, като се замисля, външно се забелязва голяма промяна в това отношение. Човек би казал, че съм се кротнала и най-накрая съм решила да приемам общоприетите мнения за света, вселената, па и за всичко останало... Това обаче само външно. Само аз си знам колко съм си променила мнението по "наболите" въпроси, за които видиш ли, куцо и сакато трябва да използва 5-те си минути слава и да се изкаже... Просто вродената ми ирония, съчетана с обилна доза сарказъм напоследък си ги пазя за себе си, а само подмолно се подсмихвам, когато трябва да изкажа мнение, което знам, че няма да се одобри на prima vista...(че и Vista стана лоша дума, докато се обърнеш...).

Все същото злобно същество съм си, само дето напоследък не виждам смисъл да клъввам някой. Май отново най-потърпевши са най-близките ми приятели (Димо, извинявай, световния запас от "извинявай" да изчерпя, пак ще ми е малко...).

Все така си пазя лошото отношение към определени хора, с тази разлика, че в последно време си прехапвам езика (още не съм се научила да се усмихвам лицемерно), но пък се старая да подхождам непредубедено и когато открия нещо хубаво у тези, които "by default" не харесвам, се старая да го запомня - така де, коя съм аз да съдя хората...

Impossible is Nothing

Това лято научих, че невъзможни неща няма. Нещо, което около 6 години съм считала за отвъд възможностите на вселената, тази година ми беше поднесено на тепсия. Без капка старание от моя страна. Толкова лесно можело да бъде. И толкова ... достижимо.

За загубата и още нещо...

Научих още, че когато губиш, никога не знаеш какво си спечелил. Загубих като оставих два изпита още февруари. Загубих, когато не заминах на бригада в прекрасен Ню Джърси. Загубих, като отказах на Калоянова да започна стаж в прекрасната им фирма. Но ако не бях загубила всичко това, нямаше да спечеля това невероятно лято. Не съжалявам.

Не съжалявам!

Още научих, че всяко нещо си има край, дори и най-хубавото. Научих, че съм от онези хора, които вярват в "по-добре да си имал и загубил, отколкото никога да не си имал..." Винаги съм вярвала, че това не е моята максима. Сега сърцето ми се свива, само при мисълта, че съм можела да го пропусна. Сега, когато Мадона ми припява за фон

I should be glad that I'm alive
It could have been much worse
I might have never loved at all
And never known what I am worth

не кимам само от женска солидарност, а знам за какво става въпрос.
А и започвам да приемам края като нещо позитивно. Оказа се даже по-лесно, отколкото съм подозирала.

"Роди ме мамо с късмет..."

Затвърдих едно старо знание - че за всичко е нужна капка късмет. Понякога и повече. Че колкото и да се стараеш, в крайна сметка, най-важните стъпки малко или много са тръгнали от нещо, настъпило случайно, без да си имал никаква власт над случващото се. Да му мислят тези без късмет. Там каквито и планове да си правиш - ако шефката горе е казала "НЕ", ритай колкото искаш. Прав ти път.

Ако обаче съдбата (или каквото там стои отгоре и дърпа конците, било то и мега-нишката на 11-то измерение.... ) реши ли да зарадва твоята скромна малка особа, може така да нареди нещата, че за един кратък момент да почустваш, че целият свят е за теб устроен, че влечугите са излезли на сушата, а динозаврите са измрели само и единствено ти днес да си тук и да си щастлив. И няма нищо невъзможно, и няма нищо, за което да съжаляваш, защото този кратък миг си струва всичките предхождащи го несгоди. Защото ако промениш и най-малката неприятна щриха от живота си досега, тя би те накарала и то необратимо да закрачиш по друга пътека, която не би те довела тук и сега. И би изживял живота си точно по този начин.

Вместо заключение

Още много глупости мога да избълвам. И пак съм си същата зла и саркастична особа, която ако не познаваш лично сигурно си намразил.

И пак съм си същата онази, която винаги е готова да подкрепи алтернативна позиция, но никога не би тръгнала да ти я налага. Онази, която винаги би те изслушала, стига ти да не си поставяш за цел да я убеждаваш в правотата си.

Среща

Дамян Дамянов - Среща

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

И като се замисля колко случайно съм се срещнала с най-скъпите си приятели.
Може би трябва да се замисля с какви ли хора съм се разминала....

Но истината е, че токова много обичам тези, които имам, че сърцето ми се свива, само при мисълта, как в безброй много паралелни вселени аз не се познавам с тях, може би за сметка на други, също толкова прекрасни хора, които също не бих искала да заменя....

Наистина, само при мисълта, че бих се разминала с тях (и с един-двама по-конкретно) ....

Дамянов

Дамян Дамянов - Не си отивай

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

По някое време това лято...

... Уиндсърфист с дългогодишен опит ми сподели, че от мен би станала добра сърфистка, понеже имам правилната стойка за целта...


... правилната стойка ли? Ами ето я: :)))



Шегата настрана, винаги съм искала да опитам. За съжаление, това минава в списъка с "неудовлетворими желания", заедно със скоковете от самолет / бънджи, подводно гмуркане, симулация за безтегловност и редица други...... Но пък ми остава удоволствието да гледам старите, опитни сърфисти и да си мисля, как след 30 години мога да гледам и него с бели коси да прави разни финтове :)))))

It was great but... so what?

If your pager don't vibe
Then you'll know it's me
Vacation's over, don't take it personally

It's only "uh-uh"
It don't mean nothin'
Hot summer "uh-uh"
A little sweet somethin'
Lose my number
Heat of the moment
It was great, but
So what?
It don't mean nothin'
Its only "uh-uh"

Съвет на деня

А вие знаехте ли, че храненето е строго забранено?

Завод

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.

Никола Вапцаров

*даже не се сещам за теб*

Тоя приятел беше изгубен на 12ти август 2007 година някъде около 2 часа сутринта.
Изобщо не ми липсва.
Разглеждах си забравени файлчета из забравени папки на Марвин и даже се стреснах, като го видях - даже бях забравила, че някога съм го имала...
Беше висулка за Силвестър, телефона ми.
Изпросих си го от Зоя за 14-ти февруари.
Наистина си го харесвах....

Изгубих го, докато бях с Димо.
Спомням си точния момент, когато изпадна.
Тогава чуствах че е РЕДНО да не си го взимам обратно.

Все още чувствам, че е било правилно да го оставя.

Димо вече ми липсва.... Както и Съни. И цялата Бременнаска компания.
Утеха ми е, че Зоуи и Тинчето се връщат скоро... Ама като ги познавам 3 месеца ще е невъзможно да се говори с тях на тема, различна от USA.... (не, че не ги разбирам де :) )
Искам да е 15 юли.

Или в най-лошият случай - 12 август, около 2 часа сутринта....

Моят Коледен подарък

Нали няма да е много нахално, ако поискам това за Коледа? А за наближаващият ми рожден ден (само след 8 месеца).

*без думи*
Честно - винаги съм обожавала периода "вижте ме, приличам на Майкъл Хътчинс", който Дейв налагаше около времето на "Walking In My Shoes". Има нещо в мъжете с дълги коси, зависимостта от наркотици и годините, посветени на секс и алкохол....

Момичетата може и да не си признават, обаче винаги ще си падат по "лоши момчета"

Забранявам на Дейв Геън някога да остарява! Предлагам да го пише в конституциите на всички държави по света!

Here we go again.....

INXS - Strangest Party

Welcome to the strangest party baby
It's like we're staring at the sun
Everybody's got their invitations
Hopin' that you're gonna come yeah
These are the times
Times
These are the crimes
Crimes
What are we waiting for
What are we hating for

You're part of the solution
Or part of the problem
You're gonna have to dance with one
You're giving up on
The future honey
I'll count you out of having some

Here comes the rain
Yeah here comes the rain yeah

These are the times
These are the crimes
What are we waiting for
What are we hating for

Wash away the rain yeah
Into the blue sea yeah

These are the times
These are the times

За Софийския Университет и разни други работи...

От известно време си имам забавен спор с Димо. Аз твърдя, че уча във ФМИ, не в СУ. Той твърди, че след като уча във факултет на Софийски Университет, това означава, че уча в Софийски Университет...

Е как да го убедя, че не е прав?

Всъщност се оказа много по-лесно отколкото очаквах. За съжаление доводите ми трудно биха се разбрали от хора, които не учат във ФМИ.
Ще започнем от фактът, че във ФМИ студенти преподават на студенти. Студенти 2 курс преподават на студенти 3 курс. Студенти втори курс преподават дисциплина, изпитът на аналогичната на която все още не са взели (по учебен план) на студенти трети курс. Пак по учебен план. Аз лично това не знам дали е разрешено като цяло в университета. Даже имам някакви спомени, че е недопустимо, но ще си затрая (а и ме мързи да се ровя в правилника толкова сериозно).

Да продължим с нещо друго, което ми обърна внимание около кампанията с класации за общежития. Независимо какъв успех има даден кандидат за общежитие, той не може да бъде настанен на първа класация ако има повече от един невзет изпит..... Защо, ще попита редовият студент от ФМИ, който според правилника на факултета има пълното право да запише следващата учебна година с две "условно" записани дисциплини. Даже... правилото (доколкото знам, но не съм намерила подобна клауза в правилника) защитава хора с 2 десциплини от задължителен учебен план и една дисциплина от изборен, макар че неясноти има много - например след края на сесията изборна дисциплина не може да се отпише и придобива статута на "задължителна". Тогава как се прави разлика м/у тях на ниво условно записване? Няма значение, важното е правилата да си противоречат, нали така?
Но да се върнем на броя невзети изпити. КСБВУ отказват да те класират, защото ректорската заповед за целият университет е "един невзет изпит". Това е опитът на СБО да ме убедят, че уча в СУ. Неуспешно, естествено.

Ректорска заповед, според която изпитните протоколи трябва да се върнат 3 дена след края на сесията е НЕПРИЛОЖИМА във факултет, в който хора от 5 специалности, всяка с по 4 годишен курс на обучение, разбити на средно 4 групи от по 20 човека имат избор за "изборни предмети" измежду 150. Абсолютно невъзможно е сесията да се вмести "нормално" в рамките на 20 дена.

....

Мога да продължа още много, но не ми се занимава. Само ще кажа, че аз от СелУ (както казваше водача ни по Туризъм) не съм. И като доказателство ще приложа следното:

Междувременно всички гради на университета осъмнаха сутринта с огромни транспаранти с надпис: „Посегателството върху Алма матер е позор за България”.
Не се оставяйте надписът да ви излъже.

Пред ФМИ такъв транспарант няма :)

Да, аз уча в жълта сграда.... И книжката ми беше жълта, ама вече не е :)

Angelina Crow vs Силвия

Преди известно време Димо ми изпрати снимки на порно актриса, която според него приличала на моя милост. Бях заинтригувана, естествено.

Известно време го терорих да ми изпрати цялото филмче. Е, вече е на мое разположение. Изключително долнопробно е, още повече, че "пича" е изключително противен.

Както обаче казах на Димо, аз нямам намерение да гледам него, а мацето. Е, сладка е. Не мога да кажа, че си приличаме, но... да кажем че мога да го докарам като нея с малко старание.

За оправдание на Димо - както той каза, все пак не ме беше виждал (над) 2 години.

Следва снимков материал:

Хората с дискалкулия също се броят!

За какво става въпрос:
Оригиналният текст в Dyscalculia Forum Dot Com (на английски)

Общи факти
Дискалкулия се дефинира като неспособност да се изучава математика. Думата дискалкулия се използва за определяне на хора, които имат забележими проблеми с числата, но въпреки това са с нормален или над средния IQ.Никой дискалкулик (ако това е българската дума, в интерес на истината не я намерих) няма проблеми само и единствено с математиката - хората, диагностицирани с нея имат проблеми с прочитането на часовника; бъркат ляво и дясно; имат проблеми с ориентацията; трудно им е (ако не и невъзможно) да запомнят правилата на игри, както и много, много други малки неща. Съществуват много форми на дискалкулия и всяка от тях се характеризира със собствен метод за възприемане на света / изисква собствен метод на обучение, в зависимост от това кой от проблемите е най-силно изразен.

Истинска ли е Дискалкулията?
Хората с дискалкулия казват, че е. Учителите казват, че е. СЗО и DSM също казват, че е. (връзките са към текстове на английски).

Колко точно е разпространена в световен мащаб?
Според изследвания в Обединеното Кралство, извършени от Gross-Tsur, Manor и Shalev през 1996, 6.5% са хората с дискалкулия. Според изследвания, извършени от Lewis, Hitch и Walker през 1994, 1.3% страдат от дискалкулия и 2.3% от дискалкулия и от дислексия - тоест, според това изследване 3.6% от населението на планетата страда от дискалкулия.

Официалните изводи са, че между 3.6 и 6.5% от населението на света страда от това заболяване. Тоест, според двете изследвания между 216 000 000 (двеста и шестнадесет милиона) и 390 000 000 (триста и деветдесет милиона) хора страдат от дискалкулия - и това, ако предположим, че на света живеят 6 000 000 000 000 (шест милиарда) хора. Тези изводи се базират само на проведенитe две изследвания. Не са извършвани никакви международни изследвания, с които да се твърди със сигурност колко наистина е разпространена.

"Няма не мога, има не искам!"
И обикновено последвало от "стига да положиш много усилия". Това е типична забележка, подхвърляна от учители и родители, за да мотивират ученика/детето - и въпреки, че обикновено е казана с най-добрия възможен умисъл, изобщо не е вярна, когато е отправена към човек с дискалкулия. Истината е, че за дискалкулиците няма по-голямо желание на света да разберат числата, с които се борят.За тях са нужни различни от общоприетите методи за учене, които да се прилагат във всеки един етап от заданието. Деца с дискалкулия са способни да научат (запомнят) как да изчислят нещо, само за да открият, че съответната информация (като алгоритъм и метод за намиране на решение) е забравена на следващият ден. Съществъват методи за преподаване, като този на Kumon, където основен преподавателски метод е повторението, нямат никакъв ефект при деца с дискалкулия - те просто го забравят. Съществуват обаче различни преподавателски методи, които са устремени точно за конкретния ученик и неговата/нейната форма на дискалкулия. Такива методи дават прекрасни резултати.

Всички връзки са на английски, преводът е мой. Има малко места из българското уеб пространство, където се говори за дискалкулия.
Две от тях:

Откриват защо се страхуваме от математиката

Как да дадем възможност за пълноценна изява на ученици със специфични обучителни трудности

Новините на "Нова"

1. Не знам кои са основните противници във втората световна война. Не искам и да научавам.

2. Не мога на прима виста да кажа герой от "Под Игото". Мога обаче да говоря в продължение на поне 3 часа защо съм против Иван Вазов да е критерий за каквото и да било.

3. ...

4. Що за журналист си, за да завършиш репортажа си с "издръжката на ученик е непосилно трудна. Честито на многодетните семейства" WTF?, дет' се вика.


Хайде стига сме правили драми, а?

Simply Red

Имам цял куп любими песни.
...
И като казвам любими имам предвид любими. Такива, към които наистина съм привързана.
...
Песни, които ме отнасят на места, които съм посетила, често визуализирайки аромати на хора, които свързвам с тях. Буквално. Не знам как по-точно да опиша усещането.
...
Тези песни винаги могат да бъдат намерени да мируват в плeйлиста, позиционирана на най-видното място на монитора ми.
...
Песни които никога, ама никога никога не се премахват от mp3 плейъра ми.
...
Тези, които ме познават, знаят че аз без музиката си не мога. И че най-милото нещо, което могат някога да ми подарят е асоциация с песен.


Някои от най-най-най-любимите ми песни могат да бъдат намерени в долната група в livejournal, повечето от тях в комплект със съответните им видеоклипове, които най-безсрамно съм откраднала от youtube.com
http://community.livejournal.com/lip_sing/

Има обаче една особена категория от песни, които са ме впечатлили предимно и основно с видеоклиповете си.
Тях съм ги дебнела в онези години, преди интернет да ми чукне на вратата, въоръжена с дистанционно и празна видеокасета. Хубави времена бяха, между другото. Още се чудя какво ли стана с VJ-я Том на MTV....

Днес романтиката е убита от появата на youtube и подобните му, които набъбват с часове и заради наличието ми хищническите ми инстинкти за дебнене на подобни неща в последно време доста са ръждясали....

Обаче няма да тръгна да се оплаквам я. Все пак песента, която е на дневен ред днес е само на едно кликване с мишката разстояние. Става въпрос за Симпли Ред и "The Air That I Breathe", която ме спечели преди години заради невероятния си клип. Няма шега - този клип е в личният ми топ 3 на най-прекрасните и идейни неща, които съм виждала.

Може би, защото съм го виждала толкова малко пъти, че даже не трябва да ги броя на пръсти. Или защото съм била малка и тогава ми е направил впечатление. Сцената с рибката например.


Прекрасна песен, невероятен клип.

Ами......:

България - Уелс ( 0 : 1 )

Бургас, 22 август
Контролна среща по футбол

България - Уелс - 0:1 (0:1)
Голмайстор: 0:1 Фреди Ийстууд 45+1

Стадион: "Лазур"
Зрители: 12000

Главен съдия: Михалис Германакос (Гърция)

Жълти картони:
- за България - Ивелин Попов
- за Уелс - Робърт Ърншоу, Дани Габидон

Състави:
България: Димитър Иванков (46-Георги Петков), Радостин Кишишев (52-Чавдар Янков), Игор Томашич, Александър Тунчев, Лусио Вагнер (54-Петър Занев), Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Димитър Телкийски (46-Велизар Димитров), Христо Йовов (66-Цветан Генков), Мартин Петров, Георги Чиликов (46-Ивелин Попов)

Уелс: Уейн Хенеси, Гарет Бейл, Дани Габидон, Крейг Моргън, Люин Нятанга, Сам Рикетс, Андрю Крофтс, Саймън Дейвис, Дейвид Вогън, Джоуи Ледли, Фреди Ийстууд (Робърт Ърншоу, Стивън Евънс, Марк Джоунс, Дани Колинс, Нийл Иърдли, Даниел Нардиело)

А аз гледах мача оттук:

В интерес на истината съм изпуснала момента, в който стадион "Нефтохимик", който едно време беше единственият стадион в България, отговарящ на изискванията да се играят световни квалификационни срещи, е преименуван на "Лазур".

Аз лично не знаех, че се играе в Бургас. Даже имах среща в 8. Обаче се оказа, че пича, с който щях да се видя е доста навит да отидем. Метнахме се на едно такси и отидохме. Билети нямаше. Не защото беше пълно, а защото организаторите не бяха напечатали достатъчно.
Обиколихме всички входове и всички каси. За еидн кратък момент охраната пусна една компания, понеже много разпалено обясниха, че билети просто няма. После всички искаха да слязат, охраната каза, че не е честно и не пускаха повече.
Точно тогава групичката, около която се бяхме завъртели видя, че на покрива на близкия блок има хора. И решиха да се пробват дали не е отключено случайно.
С пича се спогледахме и решихме и ние да се пробваме.

На покрива вече имаше към 5-6 души. Събрахме се към 15-тина.

Срещата беше... интересна. Заслужавахме да ни бият с повече, обаче.
Иначе интересни бяха мексиканските вълни, първата от които спря пред агитката на Уелс, но следващите обхванаха целия стадион. Включителни и нашата скромна "ложа", където десетина от другите компании следяха кога вълната е стигнала края откъм нашата страна и също се включваха...

За съжаление аз направих малко снимки, но когато ми изпратят останалите може да споделя нещо по-интересно.

Странична бележка - имай едно наум, при следващи срещи да наблюдаваш играта оттук:

Добре дошли в моя свят...

Винаги ми е било интересно как доста аспекти от живота ми са определени от представата, която имам за заобикалящия ме свят. Наскоро се замислих защо ме наляга "депресията-от-края-на-август" и стигнах до някои интересни изводи. Един от тях беше, че от огромно значение е начина, по който възприемам календарната година и как тя "изглежда" в главата ми. Повечето хора се учудиха, че изобщо имам идея как трябва да изглежда една година. Е имам... Ето как:

Понеже имам известни затруднения с великата кирилизация на прекрасният ми компютър, засега ще оставя предното изображение с "приблизителен превод от замундски":

1. Първото, което се забелязва е как първите 4 месеца са поредени "наобратно" - започвайки от Януари най вдясно и свършвайки с Април най вляво. Не съм сигурна откъде ми е дошла точно тази представа, но подозирам, че има нещо общо с опита ми да оставя Януари възможно най-близо до Декември. Ако се опитате да преместите Май до Август вляво, ще се добие някаква представа за цикличност...

2. Месеците от Май до Август заемат централно и основно място. Тогава е топло и е лято (а аз живея край морето). Преместени са вдясно, за да са максимално отделени от останалите и особено от съседите си. Опредлено ги възприемам като един голям общ месец, който естествено преминава един в друг... Това със сигурност не мога да кажа за останалите месеци и особено за първите 4. Обратната им подредба трябва да покаже още, че силно разграничавам 1 март от предходния му 28 февруари. Подобно разграничаване е в сила и за третата четворка, но там е в много по-ниска степен. Предполагам там най-много се доближава до идеята ми за годината на "нормалните" хора.
Изобщо в "летния сектор" всичко си прелива съвсем естествено едно в друго, докато в "началния" подобно нещо няма.

3. Краят на Август ми е толкова непоносим, понеже го усещам като краят на една голяма, красива и щастлива ера. След него, и то в рамките на един ден аз трябва да направя огромния скок над бездната, която дели Август и Септември. Сякаш нещо е на път сериозно да се срути. Тази граница е най-голямата и отчетлива в съзнанието ми. Дори прехода от една година в друга не е толкова страшен - понеже Януари е близо до Декември, а и там се сливат само празници. Краят на Август е друго нещо....

4. Има още и още и още дреболии, за които може да се разсъждава от тази ми картина за годината, но те са... дреболии и основните са в точки 1), 2) и 3)...

Да - имам странни представи за още цял куп неща, за които "нормалните" изобщо не се замислят. Предполагам трябва да обвиня силната си зрителна памет, която често налага на мозъка ми странни асоциации.. :)

Ама че работа...

Изпратете SMS за да помогнете на ____ . Кампанията се спонсорира от президента Георги Първанов...

К'во?

Честно казано много се дразня на подобни "кампании". Особено много ми бъркат в здравето кампании от типа на "Българската Коледа". Защо ли? Поради няколко причини.

1) Не ми харесва парите, които трябва да се дават по "каналния ред" отиват за нови коли на любимите народни представители, които гласуват закони с чужди карти.

2) Не ми харесва идеята аз да плащам на посредник (мобилен опреатор / БТК), за да изразя гражданската си позиция по даден въпрос. Или което е всъщност важното - да помогна на съответната кампания.

3) А най-малко ми харесва колко малко всъщност се дава за подобна кампания и колко много всъщност хората се гордеят с тази си "дейност". Направо анти-социална ми се вижда. Чистиш си съвестта, ти си направил каквото зависи от теб, изказал си си позицията по въпроса....

СПРЕТЕ ЗЕМЯТА, ИСКАМ ДА СЛЯЗА!

Уважаеми господин Първанов,
Вместо да подкрепяте кампании които пълнят джобовете на разни посредници, защо просто не откриете сметка за събиране на средства, като в доброто старо време? Или просто никой не се отзовава на подобни инициативи?
Наистина ли повече пари се събират по-малко от левче по по-малко от левче, отколкото със сериозни действия?

Пропада декорът, а мрак е зад него...

... и чувствам умора; и става студено


Днес за последен път играх някаква игра на карти.

Животът ми да зависи от това, няма да играя повече.



* * * цитатът в началото е на прекрасната група "Нищо Общо" и още по-прекрасната им песен - "Декорът"

Да се смееш ли, да плачеш ли....

.... или да се ядосваш от всевъзможни приложения, които си мислят, че са по-умни отколкото всъщност са.

Класическият пример - любимият на всички Microsoft Word, който успешно предефинира "досаден" всеки божи път някой, някъде реши да го използва.

Моят личен фаворит - ICQ, който отрича правото ми да си поставям taskbar ленатата където ми душа сака (тоест в горния край на екрана, а не в долния).

Не на последно място се нарежда и моят любимец Firefox, който си мисли, че успешно може да разпознава произволна комбинация от цифри като телефонен номер.... Само обаче ми мисли така... За какво говоря ли - думите са излишни:

Депеш парти....

Всяка година по средата на Август ми се случват три неща:

1) Тъжно ми е, понеже лятото скоро свършва.

2) Искам да е студено, да има сняг и украсено коледно дърво.

3) Искам да съм си в Студентски и да организирам домашно Депеш парти.

Ама всяка година (е... последното само последните 3 години). Обикновено на първо нищо не мога да направя и 4-5 дена се спаружвам като краставичка. На второто също нищо не мога да направя, но често си преглеждам стари немски списания с красиво окрасени коледни дръвчета, и си обещавам следващата Коледа да е хубава и снежна (обикновено не се получава).

За три също обикновено нищо не става. Стабилна Депеш компания има в Пловдив, доколкото знам. И за Бургас съм чувала, но така и не движа в техните среди. А и не искам, ако трябва да съм откровена. Обикновено си обещавам, като се занеса за Студентски да организирам нещо... Пак не се получава, макар голяма част от колегите ми да нямат много против Депеш. Те нямат против, ама и едва ли знаят повече от 10 техни песни.... *въздишка*

Тази година също ме тресе Депеш манията. Най-лошото е, че сега на 17-ти е обявено някакво Депеш парти в местен клуб. Обаче.... бас ловя, че няма да успея да убедя абсолютно никой да дойде с мен и ще си направя силна Депеш вечер вкъщи..... Ама няма да е същото..... :(

*мрън*

Малко се изморих....

... от хора, които си мислят, че светът им принадлежи.

*мрън*

Малко е нечестно, признавам си, при положение че аз съм най-циничният човек, който познавам. Но ми дойдоха малко в повече приказките за това как, видиш ли "аз съм велик" и "всички останали да го духат" ...

*мрън*

Сигурно проблема си е в мен и само на мен ми прави впечатление. Или просто ми дойдоха малко повече такива хора в последно време, та ми се е насъбрало. Истината е обаче, че определено живея с убеждението, че всичко се толерира, с малки изключения за тези, които не спазват горното правило.

Не искам да се оплаквам. Няма да се оплаквам. Даже няма и да мрънкам.... само малко и през зъби.

Не искам лятото да свършва, а вече му се вижда края. Мразя Август месец. Ако може да има два месеца Юли и след 62-ри Юли да е първи Септември. Кой трябва да подкупя за подобна преорганизация на календара?

*мрън*

Изоставям LiveJournal

1. Станаха ми прекалено много - още повече, че Йелена ме тормози и към myspace. Засега ще се концентрирам върху Фейсбуук и тази чудесия тук, макар още да не съм разучила добре privacy и restriction настройките на blogger. Мисля си, че все пак ще се върна в livejournal, ама да видим. Засега тук ми харесва.

2. Причината да си направя регистрация в livejournal и да съм толкова активна там през последните 5 години бяха връзките с (вече) бившите blettie-та. Днес хората чиито живот следя далеч не са те. Което е тъжно от една страна, но от друга страна е факт, че те вече не са там, така че няма смисъл да пазя LJ по тази причина.

3. Evelyn се завърна в LJ, но само четене на нейният объркан живот не ми е достатъчен...


bottom line?

Довиждане, LJ... Сигурно ще се върна... Някога.

Леко лято, ФМИ, беше ми много приятно

Вече официално съм 4 курс.....

Кога, как, къде??????

А когато се разхождам из коридорите на 51-ви блок, и особено около 114-та имам невероятно осезаемото усещане, че съм едва 1 курс и ей сега се обличам и заминавам на Биров на великите лекции....

Много е странно, ама няма да почвам да се изказвам като стара (ама лачена) чанта.

Ами това беше май за тази година.
А двете камъчета, дето за малко да обърнат каруцата; както каза един умен човек; ще ги броим като част от следващия семестър :) Е, малко септемврийско, ама все тая...

Слънце, море....

Здрасти "blogger"

Винаги съм ги мразела първите постове.... Пък и първите ми програми никога не са били "Здрасти свят широк, к'во ново"....

Ама отдавна не съм писала за първи път. Трябва да си припомня какво пишех едно време. Сигурно е било "Сам Тиранозавров, здрасти!" :)))))))))))))))))

Ми да видим колко души ще успея да събера край blogger. Последният експеримент се оказа толкова сполучлив, че ми се наложи да избягам от него...
*ахам* тук....

Странична бележка - ще се старая БеГе и английската версия да са сравнително аналогични, но сигурно винаги ще е ясно коя е писана първо. ;)


Ами това е...



Здрасти свят широк, к'во ново?