... when we are both cats.
Vanilla Sky е един от филмите, които трябва да престана да гледам. Или поне не толкова често, колкото в момента...
Все по-често и по-често се хващам как ме вълнуват разни големи, екзистенциални въпроси за света, вселената, че и за всичко останало... (ех, таз ирония... някой ден ще ми изиграе жестока шега)
- За отношенията между половете и неразбирателствата им.
- За отношенията вътре в половете и неразбирателствата им.
- За това защо котките не се обожествяват в днешни дни по тези географски ширини.
- За Щастието.
- За Любовта.
- За Смисъла.
- За Късмета.
- За приятелите и свойството им да ти забиват нож в гърба, точно когато не очакваш.
- За приятелите и свойството да се завръщат в живота ти, точно когато изобщо не очакваш.
- За доверието между хората и причините, заради което то се губи.
- За тайните, които си казваме.
- За тайните, които не умеем да пазим.
- За самочувствието и нуждата някой отвън да ни признае.
- За това кога точно един човек може да стане толкова важен за теб, че да си готов и в
презада да влезешминешза него.
И за още много други подобни (и не точно) теми.
"Какво е щастието за теб, Дейвид?"
