четвъртък, 16 август 2007 г.

Пропада декорът, а мрак е зад него...

... и чувствам умора; и става студено


Днес за последен път играх някаква игра на карти.

Животът ми да зависи от това, няма да играя повече.



* * * цитатът в началото е на прекрасната група "Нищо Общо" и още по-прекрасната им песен - "Декорът"

2 коментара:

Анонимен каза...

Що играеш на живот и смърт, играй за удоволствие.
Когато губиш на карти - се учиш, че не винаги реката на живата тече в твоята посока.

Силвия каза...

Не ставаше въпрос за учене и неучене или за "победа на всяка цена".

Просто не ми харесва как, когато губиш на карти останалите те смятат за глупак.
Е, не мога да играя карти - какво от това? Това не ме прави по-лош човек от тези, които го умеят.

Същото е като рисуването - не го умея и не виждам смисъл да се чувствам зле опитвайки и осъзнавайки всеки път, че не мога. По-добре да се откажа. Като не мога - не мога, голяма работа.