петък, 30 ноември 2007 г.

I'll tell you in another life...

... when we are both cats.

Vanilla
Sky е един от филмите, които трябва да престана да гледам. Или поне не толкова често, колкото в момента...

Все по-често и по-често се хващам как ме вълнуват разни големи, екзистенциални въпроси за света, вселената, че и за всичко останало... (ех, таз ирония... някой ден ще ми изиграе жестока шега)

  • За отношенията между половете и неразбирателствата им.
  • За отношенията вътре в половете и неразбирателствата им.
  • За това защо котките не се обожествяват в днешни дни по тези географски ширини.
  • За Щастието.
  • За Любовта.
  • За Смисъла.
  • За Късмета.
  • За приятелите и свойството им да ти забиват нож в гърба, точно когато не очакваш.
  • За приятелите и свойството да се завръщат в живота ти, точно когато изобщо не очакваш.
  • За доверието между хората и причините, заради което то се губи.
  • За тайните, които си казваме.
  • За тайните, които не умеем да пазим.
  • За самочувствието и нуждата някой отвън да ни признае.
  • За това кога точно един човек може да стане толкова важен за теб, че да си готов и в през ада да влезеш минеш за него.
...
И за още много други подобни (и не точно) теми.

"Какво е щастието за теб, Дейвид?"

4 коментара:

Анонимен каза...

спокойно, това си е съвсем нормално. Всички имаме моменти когато съзнанието ни преминава от тема на тема, задълбочава се по някой "глобален" въпрос и търси отговори

Силвия каза...

Моето съзнание не търси отговори - само анализира ситуации и задава въпроси.

Търси своето място, предполагам.

Анонимен каза...

Ами... Нищо не можеш да направиш. Въпросите просто напират - и това е хубаво. Остава само да свикнеш да се чувстваш комфортно с мисълта, че не винаги можеш да намериш отговори. Успех в търсенето ;)

Силвия каза...

Аз и не искам да търся отговори.
Отдавна съм свикнала с това състояние - в което въпроса е по-важен от отговора си.

Не отговорите ме притесняват, още по-малко липсата им.

И въпросите не са проблем.

Просто споделям какво ми се върти в главата в последно време...

Той ловеца на крокодили го казваше... по ирония на съдвата това го уби - всяка емоция трябва да се оценява. Страха, колебанието, съмнението също са емоции, на които можеш да се насладиш напълно :)