I try to call but I don't know what to tell you
I leave a kiss on your answering machine
Oh, help me please
Is there someone who can make me
Wake up from this dream?
Spending my time watching the days go by
Feeling so small, I stare at the wall
Hoping that you are missing me too
Имам нужда от домашен уют и усещане за свобода...
В последните няколко месеца забелязвам интересна тенденция не само в собственото си отношение към света (или в съответното отношение на света към мен), но и на това на обкръжението си. (От кога пък станах толкова важна, че даже и "обкръжение" да си имам... смяяях, смях)
Явно е сезона на зависимостите. Зависимост от цигари. Зависимост от някой определен човек. Зависимост от алкохол. Зависимост от хубава музика. Финансова зависимост.... И каквато още се усетя....
В този ред на мисли (което май беше много грешен израз, но карай да върви), определено ми идва нуждата от усещане за свобода.
Усещането, което имам м/у юни и юли. Неописуемо с думи.
Както казваше някога (а сигурно и още го казва), един мой познат - "a picture is worth a thousand words".
Това, естествено се отразява и с музикално оформление, ама.... Песните сякаш само ми напомнят за прекрасното лято, което е отминало, а не за прекрасното усещане за независимост/свобода/щастие дори.
Та, какво разбирам под свобода:
Няма коментари:
Публикуване на коментар