Моят най-голям страх

Бейли приближи една ябълка до устата си. Повърхността й бе зелена и червена. Бе хладна на пипане и издаваше лек, но приятен аромат. С усилие отхапа и от неочакваната тръпчивост на меката част го заболяха зъбите. Задъвка предпазливо. Разбира се, и земните жители ядяха естествена храна, когато дажбите го позволяваха. Самият той бе опитвал често естествено месо и хляб. Но и те винаги бяха обработвани по някакъв начин: варени или стрити, смесени или пресовани. Истината беше, че плодовете се явяваха само в течен вид или на паста. А в ръцете си сега той държеше нещо, което явно идваше право от мръсната почва на планетата. Помисли си: "Надявам се, че поне ги мият". И отново се зачуди колко разтегливи бяха понятията на вселенците по отношение на чистотата.

Айзък Азимов - "Стоманените пещери", Юни 1954

Страшна ми е мисълта колко добър пророк се оказва "бащата на роботиката". Доколко само преди 54 години това е звучало като чиста научна фантастика а днес е по-реално от всякога. Доколко обществата са склонни да отричат това, що иде от "мръсната почва на планетата" и се доверяват на химия. Като се започне от храни и лекарства и се стигне до предметите, които масово се използват в ежедневието....

Как искам да живея в свят, в който тези думи са само научна фантастика. За съжаление сме тръгнали натам, накъдето Азимов е предрекъл.

И това мен лично ме плаши....