Simply Red

Имам цял куп любими песни.
...
И като казвам любими имам предвид любими. Такива, към които наистина съм привързана.
...
Песни, които ме отнасят на места, които съм посетила, често визуализирайки аромати на хора, които свързвам с тях. Буквално. Не знам как по-точно да опиша усещането.
...
Тези песни винаги могат да бъдат намерени да мируват в плeйлиста, позиционирана на най-видното място на монитора ми.
...
Песни които никога, ама никога никога не се премахват от mp3 плейъра ми.
...
Тези, които ме познават, знаят че аз без музиката си не мога. И че най-милото нещо, което могат някога да ми подарят е асоциация с песен.


Някои от най-най-най-любимите ми песни могат да бъдат намерени в долната група в livejournal, повечето от тях в комплект със съответните им видеоклипове, които най-безсрамно съм откраднала от youtube.com
http://community.livejournal.com/lip_sing/

Има обаче една особена категория от песни, които са ме впечатлили предимно и основно с видеоклиповете си.
Тях съм ги дебнела в онези години, преди интернет да ми чукне на вратата, въоръжена с дистанционно и празна видеокасета. Хубави времена бяха, между другото. Още се чудя какво ли стана с VJ-я Том на MTV....

Днес романтиката е убита от появата на youtube и подобните му, които набъбват с часове и заради наличието ми хищническите ми инстинкти за дебнене на подобни неща в последно време доста са ръждясали....

Обаче няма да тръгна да се оплаквам я. Все пак песента, която е на дневен ред днес е само на едно кликване с мишката разстояние. Става въпрос за Симпли Ред и "The Air That I Breathe", която ме спечели преди години заради невероятния си клип. Няма шега - този клип е в личният ми топ 3 на най-прекрасните и идейни неща, които съм виждала.

Може би, защото съм го виждала толкова малко пъти, че даже не трябва да ги броя на пръсти. Или защото съм била малка и тогава ми е направил впечатление. Сцената с рибката например.


Прекрасна песен, невероятен клип.

Ами......:

България - Уелс ( 0 : 1 )

Бургас, 22 август
Контролна среща по футбол

България - Уелс - 0:1 (0:1)
Голмайстор: 0:1 Фреди Ийстууд 45+1

Стадион: "Лазур"
Зрители: 12000

Главен съдия: Михалис Германакос (Гърция)

Жълти картони:
- за България - Ивелин Попов
- за Уелс - Робърт Ърншоу, Дани Габидон

Състави:
България: Димитър Иванков (46-Георги Петков), Радостин Кишишев (52-Чавдар Янков), Игор Томашич, Александър Тунчев, Лусио Вагнер (54-Петър Занев), Стилиян Петров, Станислав Ангелов, Димитър Телкийски (46-Велизар Димитров), Христо Йовов (66-Цветан Генков), Мартин Петров, Георги Чиликов (46-Ивелин Попов)

Уелс: Уейн Хенеси, Гарет Бейл, Дани Габидон, Крейг Моргън, Люин Нятанга, Сам Рикетс, Андрю Крофтс, Саймън Дейвис, Дейвид Вогън, Джоуи Ледли, Фреди Ийстууд (Робърт Ърншоу, Стивън Евънс, Марк Джоунс, Дани Колинс, Нийл Иърдли, Даниел Нардиело)

А аз гледах мача оттук:

В интерес на истината съм изпуснала момента, в който стадион "Нефтохимик", който едно време беше единственият стадион в България, отговарящ на изискванията да се играят световни квалификационни срещи, е преименуван на "Лазур".

Аз лично не знаех, че се играе в Бургас. Даже имах среща в 8. Обаче се оказа, че пича, с който щях да се видя е доста навит да отидем. Метнахме се на едно такси и отидохме. Билети нямаше. Не защото беше пълно, а защото организаторите не бяха напечатали достатъчно.
Обиколихме всички входове и всички каси. За еидн кратък момент охраната пусна една компания, понеже много разпалено обясниха, че билети просто няма. После всички искаха да слязат, охраната каза, че не е честно и не пускаха повече.
Точно тогава групичката, около която се бяхме завъртели видя, че на покрива на близкия блок има хора. И решиха да се пробват дали не е отключено случайно.
С пича се спогледахме и решихме и ние да се пробваме.

На покрива вече имаше към 5-6 души. Събрахме се към 15-тина.

Срещата беше... интересна. Заслужавахме да ни бият с повече, обаче.
Иначе интересни бяха мексиканските вълни, първата от които спря пред агитката на Уелс, но следващите обхванаха целия стадион. Включителни и нашата скромна "ложа", където десетина от другите компании следяха кога вълната е стигнала края откъм нашата страна и също се включваха...

За съжаление аз направих малко снимки, но когато ми изпратят останалите може да споделя нещо по-интересно.

Странична бележка - имай едно наум, при следващи срещи да наблюдаваш играта оттук:

Добре дошли в моя свят...

Винаги ми е било интересно как доста аспекти от живота ми са определени от представата, която имам за заобикалящия ме свят. Наскоро се замислих защо ме наляга "депресията-от-края-на-август" и стигнах до някои интересни изводи. Един от тях беше, че от огромно значение е начина, по който възприемам календарната година и как тя "изглежда" в главата ми. Повечето хора се учудиха, че изобщо имам идея как трябва да изглежда една година. Е имам... Ето как:

Понеже имам известни затруднения с великата кирилизация на прекрасният ми компютър, засега ще оставя предното изображение с "приблизителен превод от замундски":

1. Първото, което се забелязва е как първите 4 месеца са поредени "наобратно" - започвайки от Януари най вдясно и свършвайки с Април най вляво. Не съм сигурна откъде ми е дошла точно тази представа, но подозирам, че има нещо общо с опита ми да оставя Януари възможно най-близо до Декември. Ако се опитате да преместите Май до Август вляво, ще се добие някаква представа за цикличност...

2. Месеците от Май до Август заемат централно и основно място. Тогава е топло и е лято (а аз живея край морето). Преместени са вдясно, за да са максимално отделени от останалите и особено от съседите си. Опредлено ги възприемам като един голям общ месец, който естествено преминава един в друг... Това със сигурност не мога да кажа за останалите месеци и особено за първите 4. Обратната им подредба трябва да покаже още, че силно разграничавам 1 март от предходния му 28 февруари. Подобно разграничаване е в сила и за третата четворка, но там е в много по-ниска степен. Предполагам там най-много се доближава до идеята ми за годината на "нормалните" хора.
Изобщо в "летния сектор" всичко си прелива съвсем естествено едно в друго, докато в "началния" подобно нещо няма.

3. Краят на Август ми е толкова непоносим, понеже го усещам като краят на една голяма, красива и щастлива ера. След него, и то в рамките на един ден аз трябва да направя огромния скок над бездната, която дели Август и Септември. Сякаш нещо е на път сериозно да се срути. Тази граница е най-голямата и отчетлива в съзнанието ми. Дори прехода от една година в друга не е толкова страшен - понеже Януари е близо до Декември, а и там се сливат само празници. Краят на Август е друго нещо....

4. Има още и още и още дреболии, за които може да се разсъждава от тази ми картина за годината, но те са... дреболии и основните са в точки 1), 2) и 3)...

Да - имам странни представи за още цял куп неща, за които "нормалните" изобщо не се замислят. Предполагам трябва да обвиня силната си зрителна памет, която често налага на мозъка ми странни асоциации.. :)

Ама че работа...

Изпратете SMS за да помогнете на ____ . Кампанията се спонсорира от президента Георги Първанов...

К'во?

Честно казано много се дразня на подобни "кампании". Особено много ми бъркат в здравето кампании от типа на "Българската Коледа". Защо ли? Поради няколко причини.

1) Не ми харесва парите, които трябва да се дават по "каналния ред" отиват за нови коли на любимите народни представители, които гласуват закони с чужди карти.

2) Не ми харесва идеята аз да плащам на посредник (мобилен опреатор / БТК), за да изразя гражданската си позиция по даден въпрос. Или което е всъщност важното - да помогна на съответната кампания.

3) А най-малко ми харесва колко малко всъщност се дава за подобна кампания и колко много всъщност хората се гордеят с тази си "дейност". Направо анти-социална ми се вижда. Чистиш си съвестта, ти си направил каквото зависи от теб, изказал си си позицията по въпроса....

СПРЕТЕ ЗЕМЯТА, ИСКАМ ДА СЛЯЗА!

Уважаеми господин Първанов,
Вместо да подкрепяте кампании които пълнят джобовете на разни посредници, защо просто не откриете сметка за събиране на средства, като в доброто старо време? Или просто никой не се отзовава на подобни инициативи?
Наистина ли повече пари се събират по-малко от левче по по-малко от левче, отколкото със сериозни действия?

Пропада декорът, а мрак е зад него...

... и чувствам умора; и става студено


Днес за последен път играх някаква игра на карти.

Животът ми да зависи от това, няма да играя повече.



* * * цитатът в началото е на прекрасната група "Нищо Общо" и още по-прекрасната им песен - "Декорът"

Да се смееш ли, да плачеш ли....

.... или да се ядосваш от всевъзможни приложения, които си мислят, че са по-умни отколкото всъщност са.

Класическият пример - любимият на всички Microsoft Word, който успешно предефинира "досаден" всеки божи път някой, някъде реши да го използва.

Моят личен фаворит - ICQ, който отрича правото ми да си поставям taskbar ленатата където ми душа сака (тоест в горния край на екрана, а не в долния).

Не на последно място се нарежда и моят любимец Firefox, който си мисли, че успешно може да разпознава произволна комбинация от цифри като телефонен номер.... Само обаче ми мисли така... За какво говоря ли - думите са излишни:

Депеш парти....

Всяка година по средата на Август ми се случват три неща:

1) Тъжно ми е, понеже лятото скоро свършва.

2) Искам да е студено, да има сняг и украсено коледно дърво.

3) Искам да съм си в Студентски и да организирам домашно Депеш парти.

Ама всяка година (е... последното само последните 3 години). Обикновено на първо нищо не мога да направя и 4-5 дена се спаружвам като краставичка. На второто също нищо не мога да направя, но често си преглеждам стари немски списания с красиво окрасени коледни дръвчета, и си обещавам следващата Коледа да е хубава и снежна (обикновено не се получава).

За три също обикновено нищо не става. Стабилна Депеш компания има в Пловдив, доколкото знам. И за Бургас съм чувала, но така и не движа в техните среди. А и не искам, ако трябва да съм откровена. Обикновено си обещавам, като се занеса за Студентски да организирам нещо... Пак не се получава, макар голяма част от колегите ми да нямат много против Депеш. Те нямат против, ама и едва ли знаят повече от 10 техни песни.... *въздишка*

Тази година също ме тресе Депеш манията. Най-лошото е, че сега на 17-ти е обявено някакво Депеш парти в местен клуб. Обаче.... бас ловя, че няма да успея да убедя абсолютно никой да дойде с мен и ще си направя силна Депеш вечер вкъщи..... Ама няма да е същото..... :(

*мрън*

Малко се изморих....

... от хора, които си мислят, че светът им принадлежи.

*мрън*

Малко е нечестно, признавам си, при положение че аз съм най-циничният човек, който познавам. Но ми дойдоха малко в повече приказките за това как, видиш ли "аз съм велик" и "всички останали да го духат" ...

*мрън*

Сигурно проблема си е в мен и само на мен ми прави впечатление. Или просто ми дойдоха малко повече такива хора в последно време, та ми се е насъбрало. Истината е обаче, че определено живея с убеждението, че всичко се толерира, с малки изключения за тези, които не спазват горното правило.

Не искам да се оплаквам. Няма да се оплаквам. Даже няма и да мрънкам.... само малко и през зъби.

Не искам лятото да свършва, а вече му се вижда края. Мразя Август месец. Ако може да има два месеца Юли и след 62-ри Юли да е първи Септември. Кой трябва да подкупя за подобна преорганизация на календара?

*мрън*

Изоставям LiveJournal

1. Станаха ми прекалено много - още повече, че Йелена ме тормози и към myspace. Засега ще се концентрирам върху Фейсбуук и тази чудесия тук, макар още да не съм разучила добре privacy и restriction настройките на blogger. Мисля си, че все пак ще се върна в livejournal, ама да видим. Засега тук ми харесва.

2. Причината да си направя регистрация в livejournal и да съм толкова активна там през последните 5 години бяха връзките с (вече) бившите blettie-та. Днес хората чиито живот следя далеч не са те. Което е тъжно от една страна, но от друга страна е факт, че те вече не са там, така че няма смисъл да пазя LJ по тази причина.

3. Evelyn се завърна в LJ, но само четене на нейният объркан живот не ми е достатъчен...


bottom line?

Довиждане, LJ... Сигурно ще се върна... Някога.

Леко лято, ФМИ, беше ми много приятно

Вече официално съм 4 курс.....

Кога, как, къде??????

А когато се разхождам из коридорите на 51-ви блок, и особено около 114-та имам невероятно осезаемото усещане, че съм едва 1 курс и ей сега се обличам и заминавам на Биров на великите лекции....

Много е странно, ама няма да почвам да се изказвам като стара (ама лачена) чанта.

Ами това беше май за тази година.
А двете камъчета, дето за малко да обърнат каруцата; както каза един умен човек; ще ги броим като част от следващия семестър :) Е, малко септемврийско, ама все тая...

Слънце, море....