Хепи бърдей

За тези, които се интересуваха - рождения ми ден мина по мед и масло...

И да, приемам подаръци със задна дата ;)

Кой на грешника вината взе?

Ти - замък от пясък,
ти - не вик, а крясък.
Кой чу за страстта ти,
Кой на грешника вината взе?
Ти - поглед захвърлен,
ти - време измислено,
за да запази тайно споделеното,
като дете... като дете...

"Ноемврийски Ден" - P.I.F.

Кой довечера ще е в Маската???

Обичам ги.

Моят най-голям страх

Бейли приближи една ябълка до устата си. Повърхността й бе зелена и червена. Бе хладна на пипане и издаваше лек, но приятен аромат. С усилие отхапа и от неочакваната тръпчивост на меката част го заболяха зъбите. Задъвка предпазливо. Разбира се, и земните жители ядяха естествена храна, когато дажбите го позволяваха. Самият той бе опитвал често естествено месо и хляб. Но и те винаги бяха обработвани по някакъв начин: варени или стрити, смесени или пресовани. Истината беше, че плодовете се явяваха само в течен вид или на паста. А в ръцете си сега той държеше нещо, което явно идваше право от мръсната почва на планетата. Помисли си: "Надявам се, че поне ги мият". И отново се зачуди колко разтегливи бяха понятията на вселенците по отношение на чистотата.

Айзък Азимов - "Стоманените пещери", Юни 1954

Страшна ми е мисълта колко добър пророк се оказва "бащата на роботиката". Доколко само преди 54 години това е звучало като чиста научна фантастика а днес е по-реално от всякога. Доколко обществата са склонни да отричат това, що иде от "мръсната почва на планетата" и се доверяват на химия. Като се започне от храни и лекарства и се стигне до предметите, които масово се използват в ежедневието....

Как искам да живея в свят, в който тези думи са само научна фантастика. За съжаление сме тръгнали натам, накъдето Азимов е предрекъл.

И това мен лично ме плаши....

Ейприл фуул

Първоаприлската шега на http://www.xkcd.com/ , http://questionablecontent.net/ и http://www.qwantz.com/ определено беше свежа. Особено рано сутрин, когато искаш да си прочетеш сутрешната доза комикс дори преди първото кафе. :)

Честит ви първи април всички - внимавайте когато давате пари назаем. ;)

За мрънкането и мъркането.

Забелязвам интересната тенденция, че из блогове (ама как я мразя тая думаааа) пиша предимно когато съм в мрънкащо настроение.

В този ред на мисли (което е един от най-омразните ми изрази) определено е добър знак, че напоследък не пиша тук. А и ако трябва да съм откровена - и в никой друг от многобройните ми лични пространства.

Тоест, в мъркащо настроение съм.

Само никой да не ме настъпи по опашката.

Искаш ли да намериш някой...

... който е в захарта роден



Ревю форева...


edit: Васо е един от най-красивите мъже в България. Бихте ли му дали 42 години?

Защо?

Някои неща, които не мога да трая...

1. Разни киффффли, които имат само хубавки тела (и това е спорен въпрос) се кълчотят ужасно грозно на песни като "Give Me One Reason", "Justify My Love", "She's Got The Jack" и си мислят, че е ужасно прекрасно, когато около тях се събират групички мъже и им подвикват. Ебати, няма ли какво друго да покажеш, освен че лесно могат да те имат. Креватните си умения, моля ви, запазете за кревата. Не искам да знам как умеете да се извивате, по време на секс, честно. И още по-малко искам да ми се създава асоциация на тези (и други от калибъра им) песни с това ужасно грозно (да, знам че се повтарям, ама е грозно!!!), пошло поведение.

Arizona Dream

Axel Blackmar: My dad always said that work was like a hat you put on your head. And even if you didn't have pants , you didn't have to walk down the street ashamed of your ass as long as you had a hat...

И да изгоря -- не ме е страх....

Думите са дим
Сбирай моите писма
Но не ги чети!
Идвам вместо тях

Нещо ме е хванала липсата в последно време - никаква ме няма. Крия се от всички, показвам се само, когато нямам никакъв друг избор. Доскоро не ми се налагаше и да си търся извинения, поради сесията, ужасно студеното време и влошеното ми здравословно състояние, ама това пусто слънце не само че ми разбива оправданията на пух и прах, ами и нещо взема да ме изкушава да си покажа носа навън.

Лошо.

Но пък поне вкъщи се забавлявам с новия си съквартирант, който е една буйна топка радост и е зъл и бесен колкото си иска.

08 - 02 - 2008

13:10h

Proekta e priet s otlichna ocenka.
Pozdravi J.D***v

23:30h

Ревю, Маската, Студентски град....

без коментар