Старата песен на нов глас...

Хайде, време е добрата стара Силвия, която някога си заслужи прякора "вечната опозиция" а и след това "мрънкалото" да се изяви за пореден път...

Промяната като нещо позитивно

Всъщност, като се замисля, външно се забелязва голяма промяна в това отношение. Човек би казал, че съм се кротнала и най-накрая съм решила да приемам общоприетите мнения за света, вселената, па и за всичко останало... Това обаче само външно. Само аз си знам колко съм си променила мнението по "наболите" въпроси, за които видиш ли, куцо и сакато трябва да използва 5-те си минути слава и да се изкаже... Просто вродената ми ирония, съчетана с обилна доза сарказъм напоследък си ги пазя за себе си, а само подмолно се подсмихвам, когато трябва да изкажа мнение, което знам, че няма да се одобри на prima vista...(че и Vista стана лоша дума, докато се обърнеш...).

Все същото злобно същество съм си, само дето напоследък не виждам смисъл да клъввам някой. Май отново най-потърпевши са най-близките ми приятели (Димо, извинявай, световния запас от "извинявай" да изчерпя, пак ще ми е малко...).

Все така си пазя лошото отношение към определени хора, с тази разлика, че в последно време си прехапвам езика (още не съм се научила да се усмихвам лицемерно), но пък се старая да подхождам непредубедено и когато открия нещо хубаво у тези, които "by default" не харесвам, се старая да го запомня - така де, коя съм аз да съдя хората...

Impossible is Nothing

Това лято научих, че невъзможни неща няма. Нещо, което около 6 години съм считала за отвъд възможностите на вселената, тази година ми беше поднесено на тепсия. Без капка старание от моя страна. Толкова лесно можело да бъде. И толкова ... достижимо.

За загубата и още нещо...

Научих още, че когато губиш, никога не знаеш какво си спечелил. Загубих като оставих два изпита още февруари. Загубих, когато не заминах на бригада в прекрасен Ню Джърси. Загубих, като отказах на Калоянова да започна стаж в прекрасната им фирма. Но ако не бях загубила всичко това, нямаше да спечеля това невероятно лято. Не съжалявам.

Не съжалявам!

Още научих, че всяко нещо си има край, дори и най-хубавото. Научих, че съм от онези хора, които вярват в "по-добре да си имал и загубил, отколкото никога да не си имал..." Винаги съм вярвала, че това не е моята максима. Сега сърцето ми се свива, само при мисълта, че съм можела да го пропусна. Сега, когато Мадона ми припява за фон

I should be glad that I'm alive
It could have been much worse
I might have never loved at all
And never known what I am worth

не кимам само от женска солидарност, а знам за какво става въпрос.
А и започвам да приемам края като нещо позитивно. Оказа се даже по-лесно, отколкото съм подозирала.

"Роди ме мамо с късмет..."

Затвърдих едно старо знание - че за всичко е нужна капка късмет. Понякога и повече. Че колкото и да се стараеш, в крайна сметка, най-важните стъпки малко или много са тръгнали от нещо, настъпило случайно, без да си имал никаква власт над случващото се. Да му мислят тези без късмет. Там каквито и планове да си правиш - ако шефката горе е казала "НЕ", ритай колкото искаш. Прав ти път.

Ако обаче съдбата (или каквото там стои отгоре и дърпа конците, било то и мега-нишката на 11-то измерение.... ) реши ли да зарадва твоята скромна малка особа, може така да нареди нещата, че за един кратък момент да почустваш, че целият свят е за теб устроен, че влечугите са излезли на сушата, а динозаврите са измрели само и единствено ти днес да си тук и да си щастлив. И няма нищо невъзможно, и няма нищо, за което да съжаляваш, защото този кратък миг си струва всичките предхождащи го несгоди. Защото ако промениш и най-малката неприятна щриха от живота си досега, тя би те накарала и то необратимо да закрачиш по друга пътека, която не би те довела тук и сега. И би изживял живота си точно по този начин.

Вместо заключение

Още много глупости мога да избълвам. И пак съм си същата зла и саркастична особа, която ако не познаваш лично сигурно си намразил.

И пак съм си същата онази, която винаги е готова да подкрепи алтернативна позиция, но никога не би тръгнала да ти я налага. Онази, която винаги би те изслушала, стига ти да не си поставяш за цел да я убеждаваш в правотата си.