Дамян Дамянов - Среща
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
И като се замисля колко случайно съм се срещнала с най-скъпите си приятели.
Може би трябва да се замисля с какви ли хора съм се разминала....
Но истината е, че токова много обичам тези, които имам, че сърцето ми се свива, само при мисълта, как в безброй много паралелни вселени аз не се познавам с тях, може би за сметка на други, също толкова прекрасни хора, които също не бих искала да заменя....
Наистина, само при мисълта, че бих се разминала с тях (и с един-двама по-конкретно) ....
Няма коментари:
Публикуване на коментар