Но аз, бидейки беден, имам само своите мечти. Положих мечтите си пред Твоите нозе. Стъпвай нежно, защото моите мечти са в нозете Ти.Екуилибриум, 2002
Да имах избродираните Райски дрехи,
украсени със златиста и сребриста светлина,
сините и потъмнелите, и черните дрехи
на тъмнината и светлината, и здрача.
И бих положил дрехите пред твоите нозе:
Но аз, бидейки беден, имам само своите мечти,
положих мечтите си пред Твоите нозе,
стъпвай нежно, защото стъпваш по моите мечтиУилям Бътлър Йейтс
Желанието на Аед за Райските дрехи
Всичко тръгна с издирването на някакво качествено клипче с музиката на "Реквием за една мечта" и по-специално Summer Overture...
А това беше причинено от първичното ми объркване от факта, че някои хора харесват новата песен на Бритни Спиърс. А, да, да не забравя - Бритни има нова песен.
Но, както си върви приказката - "всички пътища водят в Рим"... И по този (на)писан закон много бързо стигнах до Екуилибриум. И това клипче:
Тоя звук обаче не върви нещо с филма. Тъй де, Крисчън най накрая спаси света, нъл тъй? Трябва да си призная, че докато гледах Екуилибриум искрено се надявах да свърши тъмно и грубо като "Brazil"... Ама това е друга тема. Както и да е, сетих се за най-любимия ми видеоклип на Екуилибриум:
Equlibrium, Numb (Linkin Park).
Всъщност е ли? Numb е нещо много агресивен - само битки, битки, битки.... Хубаво връзва се с края на филма, ама е ли тоя филм само за красивия си Холивудски край? Хм. Май това повече му отива:
Обичам ги Линкин Парк. И само като си помисля, че цялото търсене на клипове, което свърши с техни песни беше инициализирано от Бритни Спиърс....
Както и да е - весело посрещане на Новата Година.
6 коментара:
requiem for a dream е може би един от най-хубавите филми, които някога съм гледала
Аз отдавна вече се отказах да слагам категорията "един от най-хубавите", понеже много взеха да стават. Обаче Реквиема наистина е нещо специално.
Equilibrium е един потресаващо добър филм. Гледам ти поста и не вярвам на очите си. "Пипам се по очите", както се казва :P. Това стихче ми стоеше две години закачено на вратата на спалнята: който влиза да знае, че вътре по земята са разпилени крехките ми блянове. Евала, Аферим, Ашколсун, Ишалла. Мерси за клипчетата.
P.S
Запазвайки реквиемното настоение, нека те черпя с още една антиутопия, само че в друг формат. В книжен. "Небесните господари" на Джон Броснан е книгата. Кърти.
Нали няма да си изпрося една "анатема" ако кажа, че в моемнта не мога да се досетя коя точно книжка беше "Небесните господари". Със сигурност съм я чела, в момента обаче не се сещам коя точно беше... Бърка ми се с доста други разкази.... Света на пръстена от там ли беше или тотално се бъркам?
Сетих се за небесните господари.
Сега я препрочитам наново и не знам защо някога като я бях чела ми се бяха объркали понятията... Повече я разбирах като чист сай-фай, отколкото като последствие от "Генетичните войни"....
А на теб ти препоръчвам в замяна "Какавидите" на Уиндъм, които са по-философски поглед ( и може би по-вероятен) на същата тема.
Една много човешка тема, за общество, затворено в себе си, страхуващо се от себе си, но в същото време, опитващо се да стигне величието на "Древните". И най-вече за страха от "различния" - напълно приложима за съвременното ни общество. Пък и за всяко общество, като се замисля :)
Мерси. Радвам се, че по тази планета все още бродят интелигентни хора, които могат да извличат истинско удоволствие от литературата.
Мен Небесите Господари ме промениха тотално едно лято като тийнейджър. Излапах трилогията за няколко дни. Толкова много се зарибих по сюжета и по света на Броснан, че до ден днешен, когато заспивам, продължавам историята в главата си, за да се успокоя. Нещо като приказка за лека нощ. С пост-апокалиптичен нюанс. Нямаш представа колко интересни неща се случват в книгата след нейния край....:) И за да не издавам тайната ще ти кажа само, че Майлоу си остава все така неизтребим :)
Публикуване на коментар